В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

Отхвърлен от голямата маса от хора, Исус се радва в Духа на Своите скромни последователи и благодари на Отец за Неговата несравнима мъдрост. Седемдесетте Христови ученици едва ли са от най-мъдрите и най-разумните хора на този свят. Те не са нито интелектуалци, нито учени. Те са като малки деца, но деца, които имат вяра, пълна всеотдайност и послушание. Интелектуалците се мислят за прекалено мъдри, знаещи и умни, за да се включат в Божието дело. Тяхната гордост дотолкова ги заслепява, че не могат да оценят истинската стойност на Божия възлюбен Син. Бог може да извършва Своите дела най-вече чрез хора, които са като деца. Нашият Господ се радва за всички тези „младенци“, които Му е дал Неговият Отец, както и за този пръв успех на седемдесетте ученици, който предсказва окончателното поражение на Сатана.