за Христос

Йов 30:9-31   

9 А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10 Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12 Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения,
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15 Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват.
18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя - и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми - в глас на плачещи.
Йов: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42