А човекът каза: Вярвам, Господи; и Му се поклони.

На това място човекът простичко и естествено повярва в Господ Исус и Му се покланя. От този миг той е не само един изцелен човек, но и една спасена душа. Какъв велик ден е това в неговия живот! Той получава както физическо, така и духовно зрение.

Забележете, че слепецът не се покланя на Господ, преди да разбере, че Исус е Божият Син. Като просветен юдеин Той не желае да се поклони на един обикновен човек. Но веднага щом разбира, че Този, Който го е изцелил, е Божият Син, той Му се покланя - не заради това, което е направил, а заради това, което е.