Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:

Андрей е братът на Симон Петър. Те са живели близо до Витсаида, по протежението на Галилейско море. Андрей също решава, че ще бъде трудно да се нахрани толкова много народ. Той забелязва едно малко момченце, което има два ечемичени хляба и две малки риби, но си мисли, че те са прекалено малко, за да утолят глада на толкова много хора. Момченцето наистина няма много, но желае да предостави и малкото, което има, на разположение на Господ Исус. Резултатът от това е, че разказът за тази случка е записан и в четирите Евангелия. Той не прави много, но и „малкото става много, когато Бог е в него“. Така момченцето става известно по целия свят.