Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

Този стих като че ли обобщава всичко, което Господ казва в предишните стихове. Той „е хлябът, който слезе от небето“. Той е по-висш от манната, която бащите ядоха в пустинята. Техният хляб имаше само временна стойност, имаше значение само за този живот. Но Христос е Божият Хляб, Който дава вечен живот на всички, които се хранят с Него.