Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

В противоположност на манната Господ Исус говори за Себе Си като за хляба, който слиза от небето. Ако някой яде от този хляб, няма да умре. Това не означава, че няма да умре физически, а че ще има вечен живот в небето. Дори и да умре физически, неговото тяло ще бъде възкресено в последния ден и той ще прекара вечността с Господа.

В този и следващите стихове Господ Исус говори непрекъснато как хората трябва да ядат от Него. Какво означава това? Дали Той иска да каже, че хората трябва да ядат от Него по един буквален, физически начин? Това явно не е възможно. Някои хора смятат, че тези думи на Исус означават, че ние трябва да ядем от Него по време на нашето общение че по някакъв свръхестествен начин хлябът и виното се променят в тялото и кръвта на Христос и че за да бъдем спасени, ние трябва да взимаме от тези елементи. Но Исус не казва това. Контекстът на Неговите думи съвсем ясно ни показва, не да ядем от Него означава „да вярваме в Него“. Когато ние уповаваме на Господ Исус Христос като на наш Спасител, Той става наш чрез вяра. Ние ставаме участници в привилегиите на Неговата Личност и в Неговото дело. Августин казва така: „Повярвай, и си ял.“