Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.

В останалите стихове на тази глава Господ Исус описва различните свидетелства за Своята Божественост: свидетелството на Йоан Кръстител (32-35 ст.); свидетелството на Неговите дела (36 ст.); свидетелството на Неговия Отец (37 и 38 ст.); и свидетелството на Светото Писание (3-47 ст.).

В началото Исус прави едно общо изказване Върху свидетелството. Той казва: „Ако свидетелствам Аз за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.“ Това не означава нито за миг, че Господ Исус може някога да каже нещо, което не е Вярно. По-скоро Той заявява, че в съда свидетелството на един човек не е достатъчно. Божието небесно постановление е да има поне две или три свидетелства, преди да се произнесе една действителна присъда. И така, сега Господ Исус ще даде не две или три, а четири свидетелства за Своята Божественост.