Therefore the Jews sought the more to kill him, because he not only had broken the sabbath, but said also that God was his Father, making himself equal with God.

Този стих е много важен. Той ни казва, че решението на юдеите да Убият Господ Исус се затвърждава още повече, защото Той не само нарушава съботата, но и претендира за равенство с Бог! Според техните тесногръди умове Господ наистина нарушава съботния ден, макар че това не е истина. Те не могат да разберат, не Бог никога не е възнамерявал да наложи съботния ден като ден на страдания за хората. Ако човек може да бъде излекуван от някоя болест в събота, Бог няма да иска да продължи страданията му с още един ден.

Когато Исус нарича Бог Свой Отец, юдеите разбират това като претенция за равенство с Бог, което за тях е равно на богохулство, независимо че е единствената истина, разбира се.

Наистина ли Господ Исус претендира за равенство с Бог? Ако това не беше така, Той щеше да го обясни на юдеите. Вместо това в следващите стихове Исус продължава да заявява още по-твърдо, че Той наистина е едно със Своя Отец. Според както казва Дж. Сидлоу Бакстър

„Исус претендира, че е равен на Бог по седем показателя: (1) Равен в работата: „Каквото върши Той, подобно и Синът го върши“(19 ст.). (2) Равен в знанието: „Защото Отец люби Сина и Му показва все, що върши сам“ (20 ст.). (3) Равен във възкресяването: „Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тия, които иска“ (21, 28 и 29 ст.) (4) Равен в съденето: „Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички“ (22 и 27 ст.). (5) Равен в почитта: „За да почитат всички Сина, както почитат Отца“ (23 ст.). (6) Равен в обновяването: „Който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил... е прелшнал от смъртта в живота“ (24 и 25 ст.). (7) Равен в самосъществуването: „Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина Си да има живот в Себе Си“ (26 ст.).“