Обръщайки се не само към царския чиновник, но и към юдеите като Цяло, Господ им припомня една тях-на национална характерна черта, а именно, че преди да повярват, те искат да видят знамения и чудеса. Като Цяло ние откриваме, че Господ Исус не е толкова доволен от вярата, основаваща се на чудеса, колкото от вярата, основаваща се единствено на Неговото Слово. За Него е по-голяма чест да повярваш само защото Той казва това, отколкото защото Той дава някакво видимо доказателство. За човека е характерно да иска да види, преди да повярва; но Господ Исус ни учи, че трябва първо да повярваме и след това ще видим.
И знаменията, и чудесата са необикновени събития. Знаменията са необикновени събития с дълбок смисъл нли значение. Чудесата са необикновени събития, които карат хората да се удивляват на свръхестественото.