Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва.

Възможно е тази реплика на Исус да е предизвикана от някой разговор на учениците за наближаващата жътва. Възможно е също така причината да е една често срещана поговорка сред юдеите, в която се казва, че „между времето, на сеене и времето на жътва има четири месеца“.

Във всеки случай Господ Исус използва едно материално явление - жътвата, за да ни даде духовен урок. Учениците не трябва да си мислят, че времето на жътвата е далече. Те не могат да си позволят да прекарат живота си в търсене на храна и облекло и да мислят, че Божието дело може да почака. Те трябва да разберат, „че нивите са вече бели за жетва“. „Нивите“ тук означават света. В момента, в който Господ изрича тези думи, Той се намира в средата на една „нива“, където „се жънат“ душите на мъже и жени от Самария. Той казва на учениците Си, че ги очаква голяма работа по прибирането на реколтата, с която те трябва да се заемат веднага и с голямо усърдие.

По същия начин и днес Господ казва на онези от нас, които са вярващи: „Повдигнете очите си и вижте нивите!“ И докато ние гледаме големите нужди на света около нас, Господ ще вложи в сърцата ни загриженост за изгубените души в него и тогава ще зависи само от нас дали ще тръгнем и Ще започнем да носим снопите от узряло жито.