Повярвай ми, жено! каза й Исус. Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца.

Исус не оставя нейните думи без внимание, а ги използва, за да ѝ съобщи още духовни истини. Той ѝ казва, че иде времето, когато нито този хълм, нито Ерусалим ще бъдат места за поклонение. В СЗ Бог посочва Ерусалим като града, където ще Му се покланят. Храмът в Ерусалим е бил мястото, където е обитавал Бог, и набожните юдеи са идвали там със своите жертви и приноси. Разбира се, във времето на.Евангелието това вече не е така. Бог няма някакво определено място на земята, където хората да отиват и да Му се покланят. В следващите стихове Господ обяснява това още по-пълно.