Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.

Изглежда, че сега жената се чувства изобличена за своите грехове, защото се опитва да промени обекта на разговора, като задава един въпрос, свързан с мястото на поклонение. Когато казва: „Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли“, тя сигурно посочва към намиращия се наблизо самарийския хълм, след което (съвсем ненужно) напомня на Господ, че юдеите казват, че Ерусалим е мястото, където трябва да се покланят.