Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

Случката с Никодим се противопоставя на това, което се е случило току-що. Мнозина от юдеите в Ерусалим са заявили, че вярват в Господа, но Той знае, че вярата им не е искрена. Никодим обаче е изключение. Господ открива у него ревностно желание да знае истината. 1 ст. би трябвало да започва с едно „но“: „Но между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.“

Сред своя народ Никодим е признат за учител. Може би той отива при Господа за повече наставления, с цел да сподели наученото с юдеите.