Исус им каза: Елате да закусите. И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си?, понеже знаеха, че е Господ.

Поканата за закуска е приета и учениците се събират около огъня, за да споделят добрите неща, които Господ е приготвил за тях. Когато вижда накладения огън, Петър сигурно си спомня някои неща, които се отнасят лично до самия него: може би си спомня за огъня, на който се топлеше, когато се отрече от Господ? Учениците са обхванати от едно странно чувство на страхопочитание и тържественост в присъствието на Господа. Той стои сред тях в Своето възкресено тяло и те могат да Му зададат колкото въпроси си искат, но не смеят. Те знаят, че това е Господ, и дори усещат известно чувство на тайнственост около Неговата Личност.