И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете?

Петър е смаян от мисълта, че Господ ще му измие краката, и е против това действие, смятайки, че не е справедливо Един, Който е толкова велик, да измие краката на друг, който е толкова недостоен. „Човек наистина може да се обърка, когато види Бог в ролята на слуга.“