Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.

В Евангелията са записани няколко случая, когато жени помазват Господ. Няма два случая, които напълно да си съвпадат, но за този специално е общоприето да се смята, че съответства на случая в Марк 14:3-9. Любовта на Мария към Христос я накарва да вземе този „литър от много чист и скъпоценен нард“ и да помаже краката Му. Всъщност това нейно действие говори, че няма такова скъпоценно нещо, което да не може да се даде за Христос. Той е достоен за всичко, което имаме и което сме.

Всеки път, когато виждаме Мария, тя е при краката на Исус. Тук тя бърше краката Му с косата си. И тъй като косата на една жена е нейната слава, тя все едно слага своята слава при краката на Исус. Не е нужно да добавяме, че самата Мария сигурно носи благоуханието на парфюма дълго Време след това. И така, когато хората се покланят на Христос, самите те носят след това нещо от благоуханието на този момент. Няма къща, която да е изпълнена с по-приятен аромат, от къщата, в която Исус заема полагаемото Му се място.