Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

Зърното никога не може да даде плод, ако първо не падне в земята и не умре. Господ Исус говори за Себе Си като за житно зърно (или семе). Ако не умре, Той ще си остане самотен и ще продължи да се наслаждава на небесните благословения сам, защото няма да има спасени грешници, които да споделят Неговата слава. Но ако умре, ще даде път за спасение, чрез който мнозина ще могат да се спасят.

Същото се отнася и за нас днес, казва Т. Г. Реглънд:

„Ако ние откажем да станем житни зърна, да паднем в земята и да умрем; ако никога не пожертваме своите проекти и не рискуваме своята природа, собственост и здраве; ако не отговорим на призива да се откажем от своя дом или да се откъснем от своето семейство заради Христос; тогава ние ще си останем самотни. Но ако пожелаем да бъдем плодоносни, трябва да последваме нашия благословен Господ, да станем житни зърна и да умрем; и тогава ще дадем много плод.“