Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

Господ говори за болестта на Лазар като за сън. Трябва обаче да отбележим, че никъде в НЗ не се говори за душата, че е заспала, а само за тялото. В НЗ няма текст, който да учи, че по време на смъртта душата се намира в състояние на сън. След смъртта душата на вярващия отива там, където ще бъде заедно с Христос, което е далеч по-добро. Тези думи на Господ Исус разкриват Неговото всемогъщество. Той знае, че Лазар вече е умрял, макар че известието, което е получил, съдържа само вестта, че е болен. Господ знае това, защото е Бог. И докато всеки може да събуди човек от физически сън, само Господ може да събуди Лазар от смъртта. Тук Исус изразява Своето намерение да направи точно това.