Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),

Господ взима този стих от Псалмите, за да покаже, че Бог използва думата „богове“, за да опише хора, при които идва Божието Слово. С други думи, тези хора са Божии говорители. Бог говори на израелския народ чрез тях. „Те изявяват Бог в Неговото положение на Властник и Съдия и представляват сила, назначена от Бог.“ „И написаното не може да се наруши“, казва Господ, изразявайки по този начин вярата Си във вдъхновеността на Старозаветните Писания. Той говори за тях като за непогрешими Писания, които трябва да бъдат изпълнени и които не могат да бъдат отречени. Всъщност не само мислите и идеите на Писанията, но самите техни думи са вдъхновени. Целият аргумент на Господ се базира на една-единствена дума - „богове“.