На утринта гледа Иоан Исуса че иде при него, и казва: Ето Агнеца Божий който взема греховете на света.

На следващия ден след посещението на фарисеите Йоан поглежда нагоре и вижда Исус да идва към него. Развълнуван и разтърсен от величието на този момент, той извиква: „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“ При евреите агнето се е използвало като животно за жертвоприношение. Бог е научил Своя избран народ да убие едно агне и кръвта му да бъде поръсена за жертва. Агнето е било използвано като заместител и неговата кръв се е проливала за прощение на греховете.

Кръвта на агнетата, заколвани по Времето на СЗ, не е отмахвала греховете. Тези агнета са били само образи или символи, които са сочели напред към времето, когато Бог ще даде Едно Агне, Което действително ще отнеме греха. През всичките години на СЗ много благочестиви юдеи са очаквали идването на Това Агне. Най-после този момент настъпва и Йоан Кръстител тържествено провъзгласява пристигането на истинския Божий Агнец.

Когато Възкликва, че Исус носи греха на света, Йоан не иска да каже, че греховете на всички са простени. Смъртта на Христос има достатъчно голяма стойност, за да плати греховете на целия свят, но прощение получават само онези грешници, които приемат Господ Исус За свой Спасител.

Според Дж. Джоунз този стих е изключителен, защото изявява превъзходството на християнското изкупление:

1. То е превъзходно заради ПРИРОДАТА на жертвата. Докато жертвите на юдеизма представляват ирационални агнета, жертвата на християнството е Божият Агнец.

2. То е превъзходно заради това, че е ЕФЕКТИВНО. Докато жертвите на юдеизма са служели само за да припомнят греховете всяка година, жертвата на християнството отне греха веднъж завинаги. „Той отне греха, като пожертва Себе Си.“

3. То е превъзходно заради ОБХВАТА на своето действие. Докато юдейските жертви са имали за цел да облагодетелстват само един народ, жертвата на християнството има за цел да облагодетелства всички народи: „Тя отнема греха на света.“