И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

„СлоВото стана плът“, когато Исус се роди като Бебе В яслите във Витлеем. Той винаги е съществувал като Божия Син с Отец в небесата, но тогава Той избра да дойде на света в човешко тяло. Той „пребиваваше между нас“. Това не беше някакво кратко появяване, което може да се свърже с грешка или неразбиране; но Бог действително дойде на тази земя и живя тук като Човек сред човеци. Гръцката дума за „пребиваваше“ означава също „временно обитаваше“ или „издигна скинията Си“. Тялото на Господ Исус беше скинията, в която Той живя сред човеците тридесет и три години.

„И видяхме славата Му.“ В Библията думата „слава“ се използва често за обозначаване на ярката и блестяща светлина, която се е виждала при присъствието на Бог. Също така тя се използва за изразяване на Божието съвършенство и превъзходство. Когато Господ Исус беше тук, на земята, Той беше забулил Своята слава в тяло от плът. Но имаше два начина, чрез които Неговата слава беше открита. На първо място, това беше славата на Неговата нравственост. Тя можеше да се види по излъчването на съвършения Му живот и характер. В Него нямаше никаква грешка или петно. Той беше съвършен във всяко отношение. В Неговия живот са показани по един удивително хармоничен начин всички добродетели. На второ място, Неговата слава беше открита видимо на хълма на Преображението ( Матей 17:1,

2). В онзи момент Петър, Яков и Йоан видяха как лицето Му засия като слънцето и как дрехите Му засветиха като ярка светлина. Тези трима ученици можаха да видят предварително величието, което Господ Исус ще има, когато дойде на земята, за да царува хиляда години.

Когато Йоан казва „и видяхме славата Му“, той говори на първо място за славата на нравствеността на Господ Исус. Той и другите ученици можаха да видят чудото на един абсолют-но съвършен живот, изживян на тази земя. Възможно е също така Йоан да говори и за събитието на хълма на Преображението. Славата, която видяха учениците там, им показа, че Той наистина е Божият Син. Исус е „Еди-нородният от Отца“, което ще рече, че Христос е единственият Син на Бог. Бог няма друг Син като Него. В известен смисъл всички истински вярващи са синове на Бог. Но Исус е Божият Син - Единствен по рода Си. И като Божия Син, Той е равен на Бог.

Спасителят беше пълен с благодат и истина. От една страна, Той беше пълен с доброта, която хората не заслужаваха. От друга страна, беше съвършено честен и справедлив и никога не извиняваше, нито одобряваше злото. Да бъдеш съвършено милостив и едновременно с това съвършено справедлив е нещо, което само Бог може да бъде.