за Христос

Исая 5:1-6,24,25   

1 Притча за безплодното поле
Сега ще пея на любимия си,
песен на обичния си за лозето Му.
Любимият ми имаше лозе
на много плодородно бърдо.
2 Окопа го и го очисти от камъните,
и го насади с отбрана лоза,
съгради кула сред него,
изкопа още и лин в него;
и очакваше сладко грозде,
но то роди диво.
3 И сега, йерусалимски жители и Юдейски мъже,
отсъдете, моля, между Мен и лозето Ми.
4 Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми,
което не му направих?
Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде,
то роди диво?
5 И сега ще ви кажа какво ще направя с лозето Си:
ще махна плета му и то ще се похаби;
ще разбия оградата му и то ще бъде потъпкано;
6 и ще го запустя; няма да бъде подрязано, нито прекопано,
а ще роди глогове и шипки;
ще заповядам още на облаците да не изливат дъжд над него.
24 Затова както огнен пламък поглъща плявата
и както сламата се губи в пламъка,
така и техният корен ще изгние
и цветът им ще се разпръсне като прах.
Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите
и презряха думата на Святия Израелев.
25 Затова гневът на Господа пламна против народа Му
и Той протегна ръката Си против тях и ги порази;
и потрепериха хълмовете
и техните трупове станаха като смет сред улиците.
При все това гневът Му не се отвърна,
а ръката Му е още протегната.