за Христос

Еремия 20:7-9,14-18   

7 Съдбата на пророка
Господи, примамил си ме и аз бях примамен;
Ти си по-силен от мен и си надмогнал.
Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8 защото отворя ли уста, не мога да не викам;
трябва да викам: Насилие и грабеж!
Защото словото Господне става
причина за позор и присмех над мене цял ден.
9 Но ако кажа: Няма да спомена за Него,
нито ще продумам вече в името Му,
тогава Неговото слово става в сърцето ми
като пламнал огън, затворен в костите ми;
уморявам се да го задържам, но не мога.
14 Проклет да бъде денят, в който се родих;
да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми;
15 проклет да бъде човекът, който извести на баща ми,
като каза: Роди ти се мъжко дете, -
и с това се зарадва много;
16 и да бъде този човек като градовете,
които Господ не съжали и съсипа,
и нека слуша сутрин вик,
и по пладне тревога;
17 защото не ме умъртви в утробата
и така майка ми да ми е била гроб
и утробата й да е останала винаги бременна.
18 Защо излязох от утробата,
за да гледам труд и скръб
и дните ми да се довършат от срам?!
Еремия: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52