за Христос

Деяния 22:1-30   

1 Защитното слово на Павел
Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;
5 както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.
6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.
11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.
12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,
13 дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.
14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;
15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.
16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом
18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.
19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;
20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.
21 Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците.
22 Разговор с римския военачалник
До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!
27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.
29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
30 Павел пред Синедриона
На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.
Деяния: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28