за Христос

Даниил 8:3-14   

3 и така, повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-късно.
4 Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше кой да избави от силата му; той постъпваше по волята си и се носеше горделиво.
5 А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.
6 Той дойде до овена, който видях да стои пред потока и имаше два рога, и се завтече срещу него с устремната си сила.
7 И видях, че се приближи към овена и се разсвирепи против него, и като удари овена, счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; а козелът го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.
8 Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи и на мястото му излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрища.
9 И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя.
10 Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка.
11 Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано.
12 И множеството беше предадено на него заедно с вечната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя.
13 Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
14 Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.
Даниил: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12