за Христос

Даниил 4:20-26   

20 Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят,
21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,
22 това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти - до края на света.
23 А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,
24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е
25 да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.
26 А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.
Даниил: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12