за Христос

Авакум 3:5-15   

5 Пред Него вървеше морът
и мълнии излизаха под краката Му.
6 Той застана и разклати земята,
погледна и направи народите да треперят;
и вечните планини се разпаднаха,
безкрайните гори се наведоха;
постъпките Му бяха, както в древността.
7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени;
поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
8 Негодува ли Господ против реките?
Беше ли гневът Ти против реките,
беше ли гневът Ти против морето,
че си възседнал на конете Си
и на колесниците Си, за да избавяш?
9 Лъкът Ти беше изваден от покривката си,
както Ти с клетва извести на племената. (Села.)
Ти проряза земята с реки.
10 Видяха Те планините и се уплашиха;
водният потоп нападна;
бездната издаде гласа си,
вдигна ръцете си нависоко.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си
при виделината на Твоите летящи стрели,
при сиянието на блестящото Ти копие.
12 С негодувание си преминал земята,
с гняв си вършеел народите;
13 излязъл си за избавление на народа Си,
за избавление чрез помазаника Си;
премахнал си началника от дома на нечестивите,
открил си основите дори до върха. (Села.)
14 Пронизал си със собствените му копия главите на воините му,
които като вихрушка се устремиха да ме разбият
и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха.
15 С конете Си си преминал морето,
натрупаните много води.
Авакум: 1 2 3