Юго-източната област на Мала Азия. Тя е имала за предели: на север Таврическата планина, която я е разделяла от Кападокия, Ликаония, и Исаврия, на юг Средиземно море, на изток Сирия, и на Запад Памфилия. Западната част на Киликия се е наричала Аспера, или неравна, а източната и част - Кампестрис, равна. Киликия се е управлявало от Цицерон, когато той е бил проконсул; и главният и град, Тарс, е бил месторождението на ап. Павел - Деяния 6:9. Много евреи живели в Киликия, те имали чести сношения с Ерусалим, и се съгласили с другите евреи да се противят на разпространението на християнството. Сам Павел може да е взел участие в препирнята със Стефан - Деяния 6:9 Деяния 7:58. След обръщението си към Христа, Павел посетил родната си земя - Деяния 9:30; Галатяни 1:21, и основал църкви, до които после бе отправено едно писмо от Ерусалимския съвет - Деяния 15:23. Апостолът веднъж направи обиколка в областта на тези църкви с проповедническо послание, и усърдно желаеше да ги види, че израстват и се утвърждават.