Името на втората от Мойсеевите книги в Библията. Тази книга е наречена така, защото повествува излизането на евреите от Египет. Тя включва един период от сто четиридесет и пет години, като започва от смъртта на Йосиф, и завършва с издигането на скинията в пустинята, (от 1635 г. до 1490 г. преди Р.Х.). Темите, с които книгата Изход се занимава, са следните: 1) Угнетението на евреите от една нова династия, която усвоила царската власт в Египет, след смъртта на Йосиф, "Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосифа" - 1:8. Тези думи в Изход, може да се отнасят за Хиксите, за които историята разказва, че станали владетели на Египет, и че го държели под властта си за много години. Историята ги нарича и с друго име, пастирски царе, и споменава, че те дошли от изток. 2) Младостта, възпитанието, родолюбието, и бягството на Мойсей - 2-6гл. 3) Посланието възложено на Мойсей; упорството на Фараона, и десетте Египетски рани - 7-11гл. 4) Постановлението на Пасхата; бързото излизане на евреите от Египет; преминаването на Червеното море, и благодарствената песен на Мойсей, и на народа му за избавлението им, след издавянето на Фараона и пълчищата му - 12-15гл. 5) Различните чудеса, които били извършени за ползата на народа, през неговите пътешествия към Синайската планина - 16-18гл. 6) Обнародването на закона на Синайската планина. Този предмет също включва мерките, с които Мойсей приготвил народа си за Божия закон, и обнародването, първо на нравствения закон, после на съдебния закон, и най-накрая на обредния закон - 19-40гл.

Предназначението на Изход, не е само да напомня излизането на евреите от Египет, но да представя пред очите на следващите поколения, Божията църква в бедствията й, и в победите й, и да описва грижите, които Бог е полагал за нея, и съдбите, които той е нанасял на враговете й. Тази книга ясно свидетелствува, за изпълнението на Божиите обещания, и на пророчествата дадени на Авраам, че семето му ще бъде безбройно - Битие 15:5 Битие 17:4-6 Битие 46:27; Числа 1:1-3,46; че то ще се пресели в чужда земя, където ще остане в робство четиристотин години, и от където най-после ще излезе с голям имот - Битие 15:13-16; Изход 12:40,41. Пътешествието на евреите в пустинята, добре пояснява състоянието на Христовата църква, в пътуването й по този свят, докато пристигне до пределът на Обетованата земя в небесния живот. Виж за това 1Коринтяни 10гл., и Посланието към евреите. В Изход ние намираме много образи на Исуса Христа; такива са Мойсей - Второзаконие 18:15; Аарон - Евреи 4:14-16; Пасхалният агнец - Изход 12:46; Йоан 19:36; 1Коринтяни 5:7,8; манната - Изход 16:15; 1Коринтяни 10:3; канарата в Хорив - Изход 17:6; 1Коринтяни 10:4; скинията - Изход 40гл.

Освобождението на евреите от Египет, и скитанията им в пустинята, образуват една от великите епохи в историята им. Те постоянно са били водени от Йеова, и събитията на онази епоха са почти всичките чудеса. От времето, когато евреите излезли от Рамесийската земя, докато дошли до пределите на Обетованата земя, изминали четиридесет години, и в този период един цял род люде се променил, и Мойсеевият закон се потвърдил с гръмотевиците и светкавиците на Синай. Никоя друга история, не открива на света, толкова явно намесата на Бога, в делата на народите общо и на хората частно, колкото историята в Изход.

Четиристотин и тридесет години, за които се споменава в Изход 12:40, започват според приетото летоброене, от времето когато обещанието беше дадено на Авраам - Битие 15:13. От пристигането на Яков в Египет, до изхода на потомците му, изминали около двеста и тридесет години. Седемдесетте и пет души, които се преселили в Египет във времето на Йосиф, достигнали до 600,000, освен жените и децата. Те извели от Египет многоброен добитък, и отнесли една голяма част Египетски користи. Очевидно е, че Еврейския народ се е избавил от властта на Египетските мъчители, само чрез крепката ръка на Йеова, който преобърнал Нил, мухите, жабите, и пр., на погубителни рани, които поразили египтяните.

Последната и решителна рана, която поразила всичките първородни в Египетската земя, принудила Египетските началници да пуснат незабавно Еврейския народ. Евреите тръгнали в петнадесетия ден на първия си месец, на другия ден след Пасхата, т.е около началото на април. Те вървели югоизточно до Етам, и там, вместо да вървят право към Синай, те се обърнали на юг - Изход 14:2, на западната страна на Червено море, и като следвали да вървят три дни, стигнали до морето. Там, с един силен източен вятър, Бог чудесно раздвоил водите на морето, така че Израилтяните преминали през него като по сухо; а Египтяните, които се опитали да ги последват, се издавили зад тях, защото водите се върнали. Чудото, което е било извършено в онзи случай, е било удивително, и то е открило крепката мишца на Всемогъщия повече, от която и да е от десетте Египетски рани. Според думите на Библията, "направи Господ да се оттегли морето", "от силен источен вятър", "и водата се раздвои". "И влязоха Израилевите синове сред морето по сухо, и водата застана от дясната и от лявата им страна", Египтяните обаче "потънаха като олово в силната вода", Някои географи мислят, че това чудо се е извършило при планината Атака, десет или дванадесет мили на юг от Суез, където морето е около дванадесет мили широко. Против това мнение има някои възражения, въпреки, че не може да се докаже, че то е неточно.

Като благодарили на Бога за чудесното си избавление, Израилтяните се упътили по източния бряг на Червено море, и за два месеца и половина преминали през пустинята до Синайската планина, където преседели около единадесет месеца. Оттам те вдигнали стана си през пролетта на май, и се упътили или северно през пустинята Фаран, или по край източния ръкав на Червено море, и най-накрая стигнали до югоизточния предел на Ханаанската земя. От Кадис-варни, били изпратени съгледвачи да видят, и да разгледат Обетованата земя; като свършили походът си, те се върнали и разгласили между народа неприятни известия. Уплашен народа зароптал, и Бог им заповядал да се върнат в пустинята, за да се скитат до тогава, до като се изтреби роптаещото поколение - Числа 14:25. Те се завърнали, и се скитали от място на място в голямата пустиня Фаран, която се намира на юг от Палестина, и в песъчливата долина Ел-гор, и особено в Ел-араба, която се простира от Мъртво море до залива Акаба, източният ръкав на Червено море. Виж Йордан. Къде и как са изминали тези дълги години, през кои пътища се е преминавала пустинята, как се е доставяло храна освен манна, всичко това не се знае. Мойсей казва, че евреите разполагали стан, и тръгвали да отидат на друго място по Божие повеление. Те били водени от един огнен и облачен стълб, и станът оставал разположен до тогава, до когато стълбът е стоял възвисен над скинията - Числа 9:22. Мойсей дава и един лист на седемнадесет станции, повечето неизвестни, където евреите си почивали или престоявали докато стигнали до Есион-гавер - Числа 33:19-35. Той споменава също, че те се върнали в Кадис - 36,37ст., в първия месец - Числа 20:1, след като били изминали вече около тридесет и осем години. Вторият път, когато разположили стан в Кадис, Мойсей изпратил до Едомския цар, да иска разрешение да преминат през Едомските владения, т.е. през планината Сиир. Молбата му била отхвърлена, и Израилтяните, като се чувствали слаби да проникнат в Палестина от юг, се принудили да обиколят южната част на Едом - Числа 21:4. Скоро те дошли при планината Ор, където Аарон умрял и бил погребан - Числа 20:20-28. Като продължили пътя си, по край долината Ел-араба, те стигнали до Есион-гавер, при върхът на източния залив на Червено море, и като преминали през източните планини, се върнали по източната пустиня и поели по пътя, през който сега минава Сирийския керван на Мохамеданските поклонници за Мека. Най-накрая евреите стигнали до потока Зеред, най-южния предел на Моавовата земя, четиридесет години след като излезли от Египет.

Таблица която излага местата където Израилтяните разполагали стан през скитанията си

I. ОТ ЕГИПЕТ ДО СИНАЙ ИЗХОД XII - XIX.ЧИСЛА XXXIII. От Рамесий - Изход 12:37От Рамесий - 3ст. 1. Сокхот - 12:37Сокхот - 5 ст. 2. Етам - 13:20Етам - 6 ст. 3. Пиаирот - 14:20Пиаирот - 7 ст. 4. Преход през Червено море 14:22; и тридневно пътуване през пустинята Сур, 15:22. Преход през Червено море, и тридневно пътуване през пустинята Етам - 8 ст. 5. Мера - 15:23Мера - 8 ст. 6. Елим - 15:27Елим - 9 ст. 7.При Червено море, ст. 10 8. Пустинята Син - 16:1.Пустинята Син - 11 ст. 9.Дофка - 12 ст. 10.Елус - 13 ст. 11. Рафидим - 17:1Рафидим - 14 ст. 12. Синайската пустиня - 19:1Синайската пустиня - 15 ст.

II. ОТ СИНАЙ ДО КАДИС ЧИСЛА X - XX.ЧИСЛА XXXIII. От Синайската пустиня - 10:12От Синайската пустиня - 16 ст. 13. Тавера - 11:3; Второзаконие 9:22  14. Киврот -атаава - 11:34Киврот-атаава - 16 ст. 15. Асирот - 11:35Асирот - 17 ст. 16. Кадис, в пустинята Фаран - 12:16, 13:26; Второзаконие 1:2,19. От тук Израилтяните се връщат и оби - калят тридесет и осем години - Числа 14:25-36.  17Ритма - 18 ст. 18.Римон - Фарес - 19 ст. 19.Ливна - 20 ст. 20.Риса - 21 ст. 21.Кеелата - 22 ст. 22.Хълма Сафер - 23 ст. 23.Харада - 24 ст. 24.Макилот - 25 ст. 25.Тахат - 26 ст. 26.Тара - 27 ст. 27.Митка - 28 ст. 28.Асемона - 29 ст 29.Масирот - 30 ст. 30.Венеякан - 31 ст. 31.Хоргадгад - 32 ст. 32.Йотвата - 33 ст. 33.Еврона - 34 ст. 34.Есион - гавер - 35 ст. 35. Връщание на Израилевите синове в Кадис - 20:1.Кадис - 36 ст.

III. ОТ КАДИС ДО ЙОРДАН ЧИСЛА XX, XXI. ВТ. I, II, X.ЧИСЛА XXXIII. От Кадис - Числа 20:22От Кадис - 37 ст. 36. Вирот Венеякан - Второзаконие 10:6  37. Планината Ор - Числа 20:22 или Мосера - Второзаконие 10:6, където умира Аарон.Планината Ор - 37ст. 38. Гадгад - Второзаконие 10:7  39. Йотавата - Второзаконие 10:7  40. Пътят към Червено море - Числа 21:4; през Елат и Есион - гавер - Второзаконие 2:8.  41.Салмона - 41 ст. 42.Финон - 42 ст. 43. Овот - Числа 21:10Овот - 43 ст. 44. Е-Аварим - Числа 21:11Е-Аварим, или Иим - 44,45 ст. 45. Потокът Заред - Числа 21:13; Второзаконие 2:13,14.  46. Потокът Арнон - Числа 21:13; Второзаконие 2:24.  47.Девон-гад-45 ст; днес Диван. 48.Алмон-дивлатаим - 46 ст. 49. Кладенецът Вир в пустинята - Числа 21:16,18.  50. Матана - Числа 21:18  51. Наалиил - Числа 21:19  52. Вамот - Числа 21:19  53. Фасга; сложена вместо планината Аварим, от която тя е част.Планини Аварим, срещу Нево - 47 ст. 54. По пътя към Васан до Моавовите полета при Йордан срещу Ерихон - Числа 21:33 Числа 22:1.Моавови полета при Йордан, срещу Ерихон - 48 ст.