Един от великите пророци на Стария Завет, който пророкувал през царуването на Йосия, Йоаким и Седекия, и след плена на последният. Той се родил в Анатот, в свещенически род, и от Бога бил отреден за пророк и посветен на тази цел, преди майка му да го роди - Еремия 1:1,5. Още в младостта си, той бил призван за пророк, (628г. преди Р.Х.), в тринадесетата година на цар Йосия. Този добър цар, му съдействувал във великото дело за преобразуванието на народа, но след това животът на пророка се препълнил от скърби и горчивини. Йоаким хвърлил пророческият му свитък в огъня, и се стараел да му вземе живота. Еремия благосклонно поучил Седекия, и го предупредил още за тежките съдби, които тегнели над народа му, и за седемдесетгодишния му плен, но всичко това останало без следствие. Верността на пророка често подлагала живота му на опасност, и той бил хванат и затворен, когато Ерусалим е превзет от Навуходоносор. Завоевателят цар го хвърлил в тъмницата, и го поканил да се пресели във Вавилон, но той предпочел да бъде между останалите евреи, и с тях заедно бе заведен в Египет, (588г. преди Р.Х.), където пак ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели четиридесет и две години, той твърдо се борил за истината, между вироглавите си сънародници. Въпреки, че по природа бил кротък, чувствителен и смирен, той не се стъписвал пред никаква опасност, когато длъжността му го призовала да говори, никакви заплашвания не можели да го уплашат. Състрадателен към ослепените си съотечественици, той споделил с тях тежките беди, които всичките му усилия не успели да отвърнат от главите им.

Книгата на Еремия, поради различните си пророчества и божествени поръчения, е малко трудно да се нареди хронологически, но може прилично и общо да се раздели на четири части, които да включват пророчествата изречени отделно при царете, Йосия, Йоаким и Седекия, и управителя Годолия. Последната глава на книгата, може да е прибавена от Ездра; тя е взета почти дума по дума от 4Царе 24:18-20, и 25гл. Виж Еремия 51:64.

Еремия е написал още и книгата Плачът на Еремия, където е изразил най-трогателно и жаловито, чувствата си за бедите на народа си.