I. Прародител и представител на човешкия род. Създаден от пръст, и направен жива душа чрез вдъхването на Създателя. Той е последното дело на създанието и получава власт над всичко, което населявало Земята. За да не бъде сам, Бог му дава Ева като помощник, и тя му станала жена. И така женитбата е едно божествено постановление, първо както по време, така и по важност за благополучието на човешкия род. Адам е сътворен съвършен човек - надарен с всичките телесни, умствени и духовни дарби, и е поставен в Едемската градина, за да го изпита Бог, свят и щастлив, той пак можеше да съгреши. От това свое състояние той паднал чрез престъпването на постановената Божия заповед, чрез изкушенията на Сатана и съгласието на Ева със Сатана. С това нанася проклятие на себе си и на потомството си. Бог обаче показва милост към него, един Спасител му бе открит, и пълното изпълнение на проклятието било спряно, но Адам бил изпъден от Едем и от дървото на живота и е подчинен на един труден живот. Неговото състояние станало още по-тежко, когато видял последствията от своето падение в потомството си. Първородният му син Каин и втория му син Авел - родени по подобие на падналите си родители, скоро им били отнети - единият е убит, а другият станал бежанец. Те вероятно са имали и много други синове и дъщери, но само името на Сит е споменато. Адам живя 930 години, и видя Земята скоро населена от потомството си, но злината на човека се умножавала по нея. Когато умрял, Ламех - бащата на Ной бил на 56 години, и понеже е от рода на ония "които ходеха по Бога", вероятно е чул първоначалната история на човешкия род от устата на каещия се Адам.

Проклятието произнесено върху човека не се състои само във физически труд и мъка при обработването на безплодната и трънлива земя, и разтлението на тялото, но и в излагането на душата на "вечна смърт". В същия ден, в който престъпил Божията заповед, той изгубва нравствения образ на Създателя си, и бил подчинен не само на телесна смърт, но още и на вечния Божии гняв и проклятие, което е смърт в пълния смисъл на думата, и това осъждение паднало върху цялото негово потомство. Такова е изложението на апостол Павел, който навсякъде противопоставя смъртта влязла в света чрез Адам с живота, който е придобит за човешкия род чрез Исус Христос - Римляни 5гл. Този живот е духовен, и смъртта също е духовна. Колкото до временното и телесно наказание, никой човек не може да бъде освободен от него, но за премахването на духовното и вечното наказание, Христос е умрял, и този който дойде при Него с покаяние и вяра ще избегне заплашващата го смърт, и ще влезе във вечния живот и телом и духом.

Спасителят е наречен "последния Адам" - 1Коринтяни 15:45, понеже Той е началото на духовното му потомство, и източник на правдата и живота за всички вярващи, както първия Адам е източник на греха и на смъртта за цялото си потомство.

II. Град в близост до Йордан по посока на Тивериадското езеро, в близост на което водата на Йордан се разделила, за да могат евреите да преминат - Исус Навиев 3:16.