Област, на която Вавилон била столица; днес Вавилонския или Арабския Прак, който съставлява Багдатския пашалък. Тази прочута област е обхващала местността до реката Ефрат и е имала като граница: на север Месопотамия и Асирия, а на юг Персийския залив. Този залив е бил единствената, и определена граница, защото на север, на изток или към Персия, и на запад или към пустинята Арабия, нейните граници били съвсем неопределени. Както в миналото така и днес много големи територии на източния бряг на Тигър и на западният бряг на Ефрат, и още по-големи пространства на двата бряга на техните съединителни потоци са се считали за собственост на Вавилония, или Ирак-Ареби както още я наричали.

Най-старото име на страната е Сенаар - Битие 10:10; Даниил 1:2. По-късно Вавилон и Вавилония станали общото и название, с което Халдея или земята на халдеите се е именувала като еднозначна с тях, след като я завладели напълно.

Вавилония е едно пространно поле, непресечено от хълм или от планини, състоящо се от глинеста червеникава пръст и изложено на целогодишните наводнения на Тигър и Ефрат, и най-много на наводненията на последната, бреговете на която били по-ниски от бреговете на Тигър. Ефрат се издигала около 12 стъпки над обикновеното си равнище и продължавала да тече на тази височина от края на април до юни. Тези наводнения принудили първите земеделци да измислят начин за разпределянето на преизобилната вода върху цялата повърхност, така, че онези земи, които се напоявали по-малко да могат да получават нужното количество вода. Поради това цялата Вавилонска област се разделила на множество големи и малки канали, от които някои преминавали от една река в друга, а други се губели във вътрешността и служели само за напояване. Тези канали изглежда, са "Вавилонските реки", за които се говори в Псалми 137:1. Освен тях, които не съществуват отдавна, без да има някаква следа от тях, Вавилония е съдържала няколко големи езера, отчасти дело на Твореца, и отчасти образувани от наводненията на двете реки. Както се вижда Вавилония е била земя изобилстваща с вода. Еремия правилно е казал за нея, че тя е "живяла край много води" - Еремия 51:13.

Вавилонците били от Семитски произход, от потомците на Ной. Техният език е сходен с арабския и еврейския. Вавилонската държава е основана от Нимрод (20 века преди Христос), и е обхващала градовете: Вавилон, Ерех, Акад и Халне - Битие 10:10. След построяването на Ниневия от Нин (пр Езекил 1237г. преди Р.Х.), този град станал силна столица и запазил своята мощ до 606г. преди Р.Х., когато на мястото на Асирийската държава се въздигнала халдейската, и Вавилон достигнал до най- високата степен на своята слава и сила. При завръщането на евреите от плена, мнозина от тях останали във Вавилония, и на тяхното потомство евангелието било прогласено по-рано. Мнозина смятат, че апостол Петър е писал първото си послание там - 1Петрово 5:13. Евреите са имали големи синагоги във Вавилония и един от техните Талмуди е съчинен там. Виж Халдеи.