I. Седмият цар на десетте Израилеви племена, който наследи баща си Амрий пр Езекил 918г. преди Р.Х., и царува 22 години. Жена му се казвала Езавел, дъщеря на Етваал, Тирския цар. Тя била властолюбива и пристрастна идолопоклонничка, чрез чието влияние поклонението на Ваал и на Астарта било въведено в Израил. Ахаав съградил в Самария храм на Ваал и издигнал идоли на Ваал и на Астарта. Идолопоклонството и злината се увеличавали твърде много и царят "направи повече, за да прогонва Господа, отколкото всичките царе, които били преди него". Поради това отстъпление, Бог изпрати тригодишна суша и глад. След това на планината Кармил осъди идолопоклонството чрез огън от небето и чрез погубването на 450 Ваалови пророци. Около 6 години по-късно, Венадад, Сирийският цар, нападна Израил с една голяма войска, но бил тотално разбит. Следващата година била още по-злополучна, защото Ахаав го пленил. Но скоро след това, той го пуснал и с това нанесъл върху себе си Божия гняв. Без да се вслушва в съветите и да гледа на Божията милост, Ахаав продължавал да върши грехове и най-после след убиването на Навутей, неговите престъпления и гнусни идолослужения станали толкова много, че Бог изпратил пророк Илия да обяви наказанията върху него и върху потомството му. Тези наказания обаче били отложени отчасти поради неговото смиряване, което било смиряване само за пред хората. След това, като отишъл с Йосафат, Юдовия цар, да превземе пак Рамот-Галаад от Сирийците, се обединил с тях без да се съобразява със забраната на Йеова, бил убит и кучета излизали кръвта му при кладенеца на Самария - 3Царе 16:29- 3Царе 22:40.

II. Лъжлив пророк, който измами Израилтяните във Вавилон, и когото вавилонският цар умъртвил, като го хвърли в огън. Това негово страшно наказание било предречено от Бога чрез пророк Еремия - Еремия 29:21,22.