Думата час в Св. Писание, обозначава една от дванадесетте равни части, на които всеки ден (от изгряването до залязването на слънцето), се делеше, и които следователно не бяха еднакво дълги в различните годишни времена - Матей 20:3-6; Йоан 11:9. Евреите така деляха времето след плена - Даниил 3:6 Даниил 4:19, а може би и по-рано. Третия, шестия и деветия, бяха часовете определени за молитва - Деяния 2:15 Деяния 3:1 Деяния 10:9. В по-старите времена, обаче, деляха деня на четири части. Старите евреи, както и гърците, деляха нощта на три части или стражи: първа стража - П. Еремия 2:19, средна или втора стража - Съдии 7:19, и утринна или трета стража - Изход 14:24. Когато обаче евреите попаднаха под Римската власт, те приеха и Римското делене на нощта на четири стражи, именно: вечерня или първа стража, (след залез слънце); полунощна, или втора, (до полунощ); пропяване на петела или трета стража, (след полунощ); и утринна или четвърта стража, (до изгряване на слънцето) - Матей 14:25; Марк 6:48 Марк 13:35; Лука 12:38. За човека, който спи, една нощна стража, преминава като един миг - Псалми 90:4; еднакво къс е човешкия живот в сравнение с вечността.