Халдеите, са били отначало едно войнствено племе, което населявало Кюрдските планини на север от Асирия и Месопотамия - Еремия 50:17. Когато Асирийските монарси, разширили завоеванията си на север и запад, тогава халдеите паднали под тяхната власт, но под властта на своите победители, те се преобразили, от една груба орда в един образован народ. Едно живописно и впечатлително описание за халдейските войници, срещаме в книгата на пророк Авакум, който може би е живял около времето, когато халдейците нападнали Палестина и околните й земи - Ав. 1:6-11. За времето, в което халдейците са преминали във Вавилония, нищо не се знае. В царуването на цар Езекия, (713г. преди Христа), се споменава един Вавилонски цар, първия, за когото четем след Нимрод и Амарфал. Сто години по-късно, намираме халдейците като владетели на Вавилонското царство. Като пръв цар от новата Вавилонска династия в историята, се явява Навополасар. Неговият син Навуходоносор нападнал Палестина, според предреченото от Еремия и Авакум - Ездра 5:12; Еремия 39:5. Навуходоносор, бил наследен от синът си Евилмеродах - 4Царе 25:27 и Еремия 52:31. След него последвали в кратко време Нериглисар, Лаворосоарход, и Навонид (или Валтасар), при когото тази империя била погълната от Мидо-Персийската империя. Халдео-Вавилонската династия, не е удържала повече от сто години.