Филистимците бяха силен народ в Палестина даже по времето на Авраам (1900г. преди Р.Х.), когато те имаха свои царе и големи градове - Битие 20:2 Битие 21:32; Изход 13:17. Те не са причислени към народите, осъдени на изтребление със семето Ханааново. Исус Навин без да се двоуми, по заповед от Господа, ги нападна, понеже те владееха някои окръжия обещани на израилтяните. Но тези завоювани места, са били зле пазени, защото във времето на Съдиите и на Саул, и в началото на Давидовото царуване, филистимците се управляваха от свои царе и господари. Държавата им била разделена на пет малки княжества: Газа, Аскалон, Азот, Гет и Акарон, всяко от които е имало на чело свой "войвода"; те притеснявали Израил през управлението на Първосвещеника Илий, на Самуил, и Саул, (около сто и двадесет години). От време на време Самегар, Самсон, Самуил и Саул им се възпротивяваха и удържаха над тях няколко победи, но не ги победиха - Съдии 3:14; 1Царе 4 1Царе 7 1Царе 14 1Царе 31гл. Те запазиха независимостта си до времето на Давид, който ги покори - 2Царе 5:17,8гл.; от това време, те останаха поданни на Юдовите царе, до царуването на Йорам, Йосафатовия син, когато се разбунтуваха - 2Летописи 21:16. Йорам воюва срещу тях, и вероятно ги усмири, понеже те пак въстанаха против Озия, който ги държа под ярем през цялото си царуване - 2Летописи 26:7. През злополучното Ахазово господаруване, филистимците страшно опустоших Юда, но синът и приемникът му Езекия ги покори - 2Летописи 28:18; 4Царе 18:8. Обаче те извоюваха свободата си, под по-късните Юдови царе; и от заплашванията отправени срещу тях от пророците Исая, Амос, Софония, Еремия и Езекил, виждаме, че са навлекли големи беди на Израил, за които Бог им се заканва да ги накаже с тежки злополучия - Еремия 47гл; Езекил 25:15; Амос 1:6-8; Авдий 19 ст.; Захария 9:5. Виж и Неемия 13:23. Те бяха отчасти покорени от Асирийския цар Есарадон, и по-късно от Псаметих, Египетския цар, а е много вероятно да са били подчинени и от Навуходоносор, както и другите народи в Сирия, Финикия и Палестина, през обсадата на Тир. Те после попаднаха под властта на Персийците, на Александър Велики, който съсипа Газа, единствения Филистимски град, който дръзна да му се съпротиви. Филистимците, изглежда са се слели с други народности под Макавеите, и не се споменават вече като отделен народ. В Св. История, те се представят като войнолюбив народ, запознат с различни занаяти - Съдии 15:5; 1Царе 13:20; поклонници на Ваал и Астарта, под имената Ваал-зевув и Дагон. Те са били Симови потомци, с език много близък до Еврейския - Неемия 13:24. Земята им, някога богата и изобилна с градове и паланки, днес е пуста - Софоний 2:4-7.