Едно от названията на второто лице на Св. Троица, което може би показва, че Бог се явяваше чрез делата и ученията на Христос - 1Йн. 1:1, 5:7; Откровение 19:13. "Словото Господне", е едно изречение в Стария Завет, което означава някакво откровение Божие. Отдавна преди идването на Христос на земята, Еврейските тълкуватели на Библията употребявали думата "Слово" там, където думата Йеова е стояла в първообразното; и тази дума Еврейските писатели, са считали за име на божественото същество, Синът Божий. От голяма важност е било за Йоан да покаже истинското й значение, и приложението й към Спасителя. Той описва "Словото", като лично и божествено същество, самосъществуващо, и от вечността съществуващо с Отца, но пак се различава от него като Сина, творецът на всичко сътворено, източникът на живота и светлината на човеците, който като се изпълниха времената стана плът - Йоан 1:1-3,14. Евангелието от Йоан, е пълно и ясно относно божествеността на Христос - Йоан 20:31.