Това, което Св. Писание ни разказва, значително се потвърждава с разкопките на древния град Ниневия. Могилата Куюнджик (срещу Мосул), е доста изследована; развалините, които са се намерили в нея, са от един Сенахиримов дворец. Големите каменни плочи, от които стените на стаите са били съградени, са покрити с барелефи и надписи. Някои таблици разказват за храбрите подвизи на този могъщ самодържец, който нарича себе си "покорителят на царете от голямото море на залязващото слънце, до молкото на изгряващото", т.е. от Средиземно море до Персийския залив.
От тези най-важните за Библейския читетел са онези, които ни описват воюването на Сенахирим против Сирия и евреите, в третата година на царуването му. Като преминал планината Ливан, той покорил Тир и другите крайморски градове до Аскалон. Тук той воювал с Египетската войска, която била изпратена на помощ на Езекия; той разбил и прогонил това войнство. Виж 4Царе 19:9; Исая 37гл. По-нататък надписът продължава така: "Като Езекия, Юдовия цар, не искаше да се подчини под властта ми, аз превзех и разграбих четиридесет и шест главни градове, крепости и села. Укрепените и неукрепените му градове, които аз плених, раздадох на царете от Аскалон, Акарон и Газа, за да стесня държавата му. На данът, който аз първо им наложих, добавих и друг дан". Сравни 4Царе 18:13; Исая 36:1. Той не казва, че е превзел Ерусалим, но че е откарал в плен Езекиевото семейство, неговите слуги и съкровища, с дан тридесет златни таланта и осем стотин таланта сребро. Количеството злато се споменава и в Библията. От среброто само триста таланта, които Св. Писание споменава, може да са били в пари, а останалите пет стотин таланти в съкровища от храма и царския дворец.
В друга една стая на същия дворец, са се запазили цели барелефи, които изобразяват обсадата и пленяването на един голям и укрепен град от асирийците. Този град е бил ограден с две стени; нападението и защитата му са били упорити. Част от градът е представена като че е превзета, когато боят засилил с всичката си сила другаде. Между другото се вижда пленници да се дерат, натикват на кол, и колят, когато от една от градските порти, друга върволица пленници се явяват по ред пред великолепно облечения цар, седнал на престол върху една могила. Тези пленници са представени на царя от един военачалник, (може би Рапсак), и други висши офицери. Двама скопци държат кърпи и ветрила зад царя. Над главата му има надпис, със следните думи: "Аз Сенахирим, могъщият Асирийски цар, седнал на съдния престол при вратата на Лахис, позволявам да се изтреби града". Пленниците, които явно са евреи, са съблечени от бронята, окрашенията, и повечето си дрехи.
Сенахирим малко е очаквал разрушението на гордата си столица, а още по-малко, че развалините на двореца му ще се запазят до днес; таблиците, които съдържават историята му; че образът на безсилния му бог Нисрох ще остане непокътнат, за да свидетелствува за Богът, когото Сенахирим хулеше и презираше. Виж Ниневия, Нисрох, Салманасар и Сова.