В първоначалния й смисъл, тази дума означава в Библията, или наемник, или един, чието слугуване е било притежание на господаря му, за определено време, под разни условия. Първият човек, за когото четем в Св. Писание, че бил продаден в робство е Йосиф - Битие 37:27,28. Децата на някои стари патриарси са имали слуги, към които се отнасяли с доброта и правота; най-важни тайни са им били поверявани, и са могли да наследяват имота на господарите си - Битие 14:11-16 Битие 15:2-4 Битие 24:1-10. Те са споделяли религиозните преимущества на семейството - Битие 17:9-13,27 Битие 18:19.
По времето на основаването на Еврейското народоуправление, навсякъде в света съществуваше неволно слугуване, което Мойсей се постара да подведе под някои ограничения, изисквани от вярата и от човещината. За най-леко слугуване, се считало слугуването на един евреин на друг евреин. Той се задължавал да слугува поради бедност - Изход 21:7; Левит 25:39-47; за дълг - 4Царе 4:1; за връщане на откраднато - Изход 22:3; или за изплащане на сума дадена за откуп от езичници. Този вид слугуване, не трябвало да надмине шест години, освен, ако след Съботната година, слугата е пожелавал да остане завинаги при господаря си, който за това е пробивал ушите му пред свидетели - Изход 21:2,6 Изход 25:40. Еврейският роб, можел да се оплаква пред съдилищата, да се освобождава с пари, и когато срокът за слугуване е изтекъл, да бъде даруван с нещо от господаря си - Левит 25:47-55; Второзаконие 15:12-18; 2Летописи 28:10,11; Неемия 5:1-13; Еремия 34:8-22. Мойсеевият закон, повелява освобождението на евреи от чужденци - Левит 25:47-54.
Повечето Еврейски роби, са били езичници или пленници. Те са били покровителствувани от закона - Второзаконие 1:16,17 Второзаконие 27:19; могли са да приемат Еврейската вяра, да отиват на тържествата, да се наслаждават на религиозно поучение и преимущества - Изход 12:44; Второзаконие 12:18 Второзаконие 29:10-13 Второзаконие 31:10-13. Ако някой осакатеше слугата си, той трябваше да го освободи - Изход 21:26,27; роб който е побягвал от притеснение, радостно се е приемал - Второзаконие 23:15,16; а краденето на хора се е наказвало със смърт - Изход 21:16; Второзаконие 24:7; 1Тимотей 1:10.
Римското робство, е било непознато на евреите. Римляните са поробвали пленници, и са купували роби, чието робство е било до живот. Господарят е упражнявал неограничен и безответен надзор над робите си. Въпреки това, мнозина са били освобождавани, и в много случаи римски освободени роби, са се въздигали до най-големи санове.
Св. Писание, определя взаимните длъжности на господаря и слугата - 1Петрово 2:18; Ефесяни 6:5-9; Колосяни 3:22 Колосяни 4:1; Тит 2:9, и провъзгласява великата истина, че всички хора са от едно и също начало, че душата на всеки човек е безсмъртна и има право да се ползува от Библията, и от всяко средство, което може да я осветли относно длъжностите й към Спасителя - истини, които ако се прегърнат и от господар и от роб, от по-стар и по-млад, от по-горен и по-долен, ще предотвъртят всяко притеснение - Второзаконие 24:14; Псалми 103:6; Исая 10:1-3; Амос 4:1; Малахия 3:5; Яков 5:4.,