Една жаловита поема, съчинена от пророк Еремия, по повод на съсипването на Ерусалим от Навуходоносор. Първите две глави, главно описват бедствията на Ерусалим през обсадата; третата оплаква страданията, които самия Еремия бе претърпял; четвъртата разказва за разорението на града и на храма, и за злочестието на Седекия; а петата е един вид молитва за евреите през плена. Накрая, пророка говори за жестокосърдечието на едомците, които бяха обидили Ерусалим в злочестията му, и ги заплашва с гневът Божий, (586г. преди Р.Х.).

Първите четири глави на Плачът, са в азбучен ред; всеки стих започва с една буква от Еврейската азбука, наред. Първата, втората и четвъртата глави, съдържат всяка двадесет и два стиха, според броя на буквите в азбуката; в третата глава, всеки три последователни стихове започват със същата буква, и в нея се включват всичко шестдесет и шест стиха. Плюс това, всичките стихове във всяка глава, имат почти същата дължина. Виж Букви. Стилът на Плачът Еремиев е жив, нежен и състрадателен. Този пророк, беше дарен да пише жаловити и умилителни песни - 2Летописи 35:25, и никоя поема, не е имала толкова нажалителен предмет, колкото Плачът.