Една обширна област в Европейска Турция, която граничи на юг с Тесалия и Епир, на изток с Тракия и Егейско море, на запад с Илирия, и на север с Мизия. Главните й реки, и в старо време били Струма и Вардар, а главните й планини Олимп и Атон. Олимп, е прочут в Езическата митология като место-обиталище на боговете, и лежи на предела й с Тесалия, и повечето в онази област. Атон или Св. Гора, се намира на края на един нос, който се вдава в Егейско море, и е забележителен днес като седалище на няколко манастири, в които са уцелели много стари ръкописи. Вярва се, че Македония е била населена от Китим - Битие 10:4, но малко се знае за ранната й история. Македонската империя, се проследява в историята четиристотин години преди Филип, под когото, и особено под сина му Александър Велики, тя стигна до върха на силата си. Александър, (336-323г. преди Р.Х.), на чело на съединените си македонци и гърци, завоюва една голяма част на западна и южна Азия. Издигането на тази империя, се предсказа от Даниил - Даниил 8:3-8, преобразно, под вид на козел с един рог; и забележително е, че стари Македонски монети още съществуват, които носят този народен белег. След смъртта на Александър, силата на македонците намаля, и те най-накрая бяха покорени от римляните при Паула Емилия, (168г. преди Р.Х.), който раздели страната на четири окръга. Римляните по-късно разделиха цяла Гърция и Македония на две области, които те нарекоха Македония и Ахаия, (142г. преди Р.Х.) - Римляни 15:26; 2Коринтяни 9:2. Виж Гърция. От градовете на собствена Македония, в Новия Завет са споменати: Амфипол, Аполония, Берия, Неапол, Филипи и Солун. Тази страна рано прие евангелието, (около 55г. след Р.Х.), и Павел бе призован, да работи там от едно свръхестествено видение - Деяния 16:9 Деяния 20:1.