за Христос

2Царе 3:28-39   

28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред Господа до века за кръвта на Авенир, Нировия син.
29 Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.
30 Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.
31 Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.
32 Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.
33 Царят плака над Авенир и каза:
Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?
34 Ръцете ти не бяха вързани,
нито краката ти - сложени в окови.
Както човек пада пред тези, които вършат неправда,
така падна и ти.
И целият народ плака дълго над него.
35 После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.
36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.
37 Защото в онзи ден целият народ и целият Израел разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.
38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израел!
39 Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
2Царе: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24