за Христос

1Царе 9:3-10   

3 Веднъж ослиците на Сауловия баща се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: Вземи сега със себе си един от слугите и върви да търсиш ослиците.
4 И така, той премина през Ефремовата хълмиста земя, премина и през земята Салиса, но не ги намери. После мина през земята Саалим, но и там ги нямаше. Отидоха и във Вениаминовата земя, но не ги намериха.
5 А когато стигнаха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Нека да се върнем; да не би баща ми да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за нас.
6 А слугата отговори: Ето в този град има един Божий човек, който е на почит. Всичко, което казва, непременно се сбъдва. Нека да идем там, дано той да може да ни каже нещо за това, заради което пътуваме.
7 Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме?
8 Слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.
9 (В миналото в Израел, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец.)
10 Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; нека да отидем. И така, отидоха в града, където беше Божият човек.
1Царе: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31