за Христос

Римляни 4:3-17   

3 Понеже какво казва Писанието: Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.
4 А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:
7 Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити.
8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.
9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: На Авраам вярата се вмени за правда.
10 Тогава как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,
12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато беше необрязан.
13 Вярата в Божието обещание
Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.
14 Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието - осуетено;
15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.
16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни
17 (както е писано: Направих те отец на много народи) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
Римляни: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16