за Христос

Римляни 4:13-18   

13 Вярата в Божието обещание
Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.
14 Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието - осуетено;
15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.
16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни
17 (както е писано: Направих те отец на много народи) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: Толкова ще бъде твоето потомство.
Римляни: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16