за Христос

Псалми 90:1-17   

1 Божията справедливост и човешката ограниченост
(По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей.
Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава - върху децата им.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.