за Христос

Псалми 78:8-72   

8 и да не станат като бащите си -
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове,
се върнаха назад в деня на боя.
10 Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,
11 а забравиха Неговите дела
и чудесните неща, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.
13 Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак
и цялата нощ с огнена светлина.
15 Разцепи скали в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата
и направи да протекат води като реки.
17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си,
19 и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
21 Затова Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израел;
22 защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,
24 и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб;
прати им храна до насита.
26 Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати - на брой като морския пясък;
28 и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.
29 И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си
и ястието им беше в устата им,
31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях,
и повали отбраните на Израел.
32 При всичко това те продължиха да съгрешават
и не вярваха независимо от чудесните Му дела.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него
и отново търсеха Бога ревностно;
35 и си спомниха, че Бог им беше канара
и Всевишният Бог - техен изкупител.
36 Но с устата си Го ласкаеха
и с езика си Го лъжеха;
37 защото сърцето им не беше право пред Него,
нито бяха верни на завета Му.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;
39 а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израелев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,
43 как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис
44 и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;
45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,
46 и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.
47 Как порази с град лозята им
и със светкавици - черниците им,
48 и предаде на град добитъка им
и стадата им - на мълнии;
49 как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя -
нашествие на ангелите на нещастието, -
50 изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;
51 как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им - в шатрите на Хама,
52 а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им - морето ги покри;
54 как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израелевите племена.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израел,
60 така че напусна скинията в Сило -
шатъра, който беше поставил между хората,
61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израел.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.
Псалми: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150