за Христос

Псалми 35   

1 Молитва за помощ
(По слав. 34.) Давидов псалом.
Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене;
воювай против онези, които воюват против мене.
2 Вземи оръжие и щит
и стани да ми помагаш.
3 Изтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми;
кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.
4 Нека се посрамят и се опозорят
онези, които искат да погубят душата ми;
нека се върнат назад и се смутят
онези, които ми мислят зло.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра
и ангелът Господен да ги гони.
6 Нека бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и ангел Господен да ги гони.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап;
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел;
и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него.
Той нека падне в същата погибел.
9 А моята душа ще се весели в Господа,
ще се радва в избавлението Му;
10 всичките ми кости ще кажат:
Господи, кой е подобен на Тебе,
Който избавяш сиромаха от по-силния от него?
Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Несправедливи свидетели въстават
и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.
12 Въздават ми зло за добро,
за да бъде в оскъдност душата ми.
13 А аз, когато те боледуваха,
се обличах във вретище,
смирявах с пост душата си
и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.
14 Отнасях се като с приятел, като с мой брат,
ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.
15 Но когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха.
Побойници се събраха против мене - хора, които аз не познавах;
нараняваха ме, без да престават.
16 Като нечестивите смешници в пиршества
скърцаха към мене със зъби.
17 Господи, докога ще гледаш?
Избави душата ми от злодействата им,
живота ми - от тези лъвове.
18 Аз ще Те славословя в голямо събрание,
ще Те хваля между многоброен народ.
19 Да не тържествуват над мен
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да намигват с очи
онези, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир,
а измислят лъжливи думи против тихите на земята.
21 Да! Те отвориха широко срещу мене устата си;
казваха: Охохо! Очите ни видяха!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш;
Господи, да не се отдалечиш от мене,
23 стани и се събуди за съда ми;
за делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Съди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си
и да не тържествуват над мене.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни.
Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички
онези, които се радват на злощастието ми;
да се облекат със срам и с позор
онези, които се големеят против мене.
27 Да възклицават и да се зарадват
онези, които благоприятстват за правото ми дело,
и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ,
Който желае благоденствие на слугата Си.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда
и Твоята хвала всеки ден.