Псалми 22:1,2,12-21

¹ Страдание и радост
(По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш,
нито внимаваш в думите на охкането ми?

² Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем, но нямам отдих.

¹² Много телета ме обиколиха;
силни васански бикове ме обкръжиха.

¹³ Отвориха срещу мен устата си -
като лъв, който граби и реве.

¹⁴ Разлях се като вода
и се разглобиха всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопява се сред вътрешностите ми.

¹⁵ Силата ми изсъхна като черепка
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

¹⁶ Защото кучета ме обиколиха;
тълпа от злодеи ме обкръжи;
прободоха ръцете ми и краката ми.

¹⁷ Мога да преброя всичките си кости,
хората се взират в мен и ме гледат.

¹⁸ Разделиха си дрехите ми
и за облеклото ми хвърлиха жребий.

¹⁹ Но Ти, Господи, не се отдалечавай;
Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

²⁰ Избави от меч душата ми,
живота ми - от силата на кучето.

²¹ Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове.
Ти си ме послушал!

Псалми: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150