за Христос

Псалми 139:1-13

¹ Божието неограничено знание и грижа
(По слав. 138.) За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и си ме познал.

² Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.

³ Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.

⁴ Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата.

⁵ Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.

⁶ Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.

⁷ Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?

⁸ Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

⁹ Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,

¹⁰ и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.

¹¹ Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,

¹² то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

¹³ Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.

Псалми: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150